Участието на народа в избора на епископи

Относно участието на църковната пълнота в изборите на епископи доста подробно писа бившият председател на Държавния съвет [на Кралство Гърция][1] Панайотис Пулицас в публикуваното през 1947 г.[2] забележително негово съчинение, озаглавено Σχέσεις Πολιτείας καὶ Ἐκκλησίας [„Отношения държава-църква“]. Би могло да се каже, че в това наистина класическо съчинение се проследява детайлно църковната практика по отношение на този твърде значим въпрос през всички векове, така че изводите на гореспоменатия мъдър правист се основават на множество и неоспорими исторически свидетелства. Но този въпрос има и по-широка значимост, тъй като е непосредствено обвързан с жизненоважния принцип, който се подчертава както от споменатия автор, така и от мнозина други и който е формулиран по най-удачния начин от известния канонист еп. Никодим (Милаш): „Свещеническата власт е дадена на йерарсите не просто заради самата себе си, а заради Църквата, която се състои от верните миряни заедно с йерарсите… Посредством казаното в Окръжното послание на патриарсите на източните православни църкви до всички православни християни от 6 май 1848 г., че този народ, тялото на Църквата, е пазител на православието, е изразена основополагаща истина на Източноправославната църква, която определя цялото значение на правата на миряните в Църквата“.[3]

При това обаче не смятаме за излишно да изследваме и ние този въпрос, като, присъединявайки към събраните с изключително старание от споменатия автор множество сведения, прибавим и някои други свидетелства.

Цялата статия: Участието на народа в избора на епископи

Кризата в Българската православна църква: съборност или авторитаризъм

Българската православна църква е в процедура на избори – в следващите четири месеца предстои да бъдат избрани митрополит на една от големите крайморски епархии, Сливенска, а след него и Български патриарх.

Изборът на епархийски архиерей не е необичайно събитие в живота на БПЦ, но този избор предизвика сериозна криза, която извади наяве важен църковен въпрос: участието на свещенството и миряните в живота на Църквата. Под знака на тази криза несъмнено ще премине и изборът на патриарх, насрочен за края на м. юни.

Как се стигна до кризата?

Изборната процедура за митрополит в БПЦ предвижда участие на представители както на висшия клир, така и на свещенството и народа. В първия кръг епархийските избиратели (клирици и миряни) получават от Св. Синод списък с одобрени кандидати (епископи) за този пост. Избирателите с таен вот посочват двама от тях. На втория кръг, който се провежда седмица по-късно, членовете на синода избират един от двамата епископи за нов митрополит.

Цялата статия: Кризата в Българската православна църква: съборност или авторитаризъм

Безсмъртието на душите и възкресението на мъртвите

Чаю воскресения мертвых и жизни будущаго века

„Чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век“ – това е есхатологическият завършек на Никео-Константинополския символ на вярата от 381 г., който изрича неизменните основи на тази вяра за всички времена.

Средновековното антропологично учение обаче, с което Църквата дълги векове е артикулирала тази своя вяра, в много голяма степен носи вижданията на античната философия, според която човекът се състои от душа и тяло, при което душата е нематериална (невеществена) субстанция, неподлежаща на тление и разрушение. В такъв случай ако, следователно, смъртта е разделяне на душата от тялото, то на изтляване, в собствения смисъл на тази дума, подлежат единствено телата. Душите, доколкото са неизтленни субстанции, пребивават и подир разделянето си с тялото; пребивават след това разделяне, което в собствения смисъл и е смъртта.[1] Оттук и цялата особено невралгична проблематика, свързана със задгробното състояние на последните преди всеобщото възкресение.

Цялата статия: Безсмъртието на душите и възкресението на мъртвите

Кой пази пазителите?

През последните дни на този сайт [Public Orthodoxy] се появиха няколко статии, които повдигнаха дълбоки, трудни и нарушаващи спокойствието въпроси. Сестра Васа смело попита дали ерес е обвинение, което можем да отнесем към „Декрета“ на Двадесет и петия Всемирен руски народен събор, утвърден под председателството на Московския патриарх Кирил на 27 март 2024 г., заключавайки, и правилно, че, казано с думите на св. Василий Велики, то действително изразява „ясно различие в самата вяра Божия“ (срв. анализа на Серхий Шумило – тук[1]). Нещо повече, сестра Васа се позова на постановлението на Правило 15 на Двукратния събор в Константинопол от 861 г., според което „… ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепвания“.[2]

Цялата статия: Кой пази пазителите?

Възхищението на Господа

Господ в повечето случаи действа (изцелява или връща към живот) от милост (към вдовицата от Наин, към прегърбената жена, към мъжа с изсъхналата ръка, към слепите, към прокажените, към цялото разнообразно множество от болни, бесновати и страдащи). Но има – доколкото мога да преценя – седем случая, посочени в Евангелията, когато подбудата за чудото не е милостта, а съвсем различно (и изненадващо) чувство, а именно възхищението! Възхищението, което Божият Син изпитва към смъртното и крехко човешко същество.

1. Случаят с римския стотник (Мат. 8:5-10; Лука 7:2-10), чийто много обичан слуга Той изцерява в един миг и от разстояние. От възхищение от неговата вяра и смирение. (Вярата: „… кажи само дума и слугата ми ще оздравее“; смирението: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми…“.) Като свидетелство за удивлението, будещо възхита в Него, е констатацията Му: „… истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра“.

Цялата статия: Възхищението на Господа

Тайната на „Аз съм“

Първо-Битието ни се открива в Името „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх. 3:13-14). На когото е било дадено благословението на личната среща с Него, на този се дава едновременно с това и дарът на проумяването на богоявленията, описани в Стария и в Новия Завет. Както в живота на всеки един от нас Бог се открива постепенно, така и в историята на човечеството, както тя ни е представена в Библията, „много пъти и по много начини“ (Евр. 1:1) Той се е явявал на отците и на пророците с нарастваща сила и дълбочина. Тези откровения съставляват същността на историята на света, редом с тях всички останали събития губят своето значение. Целият многообразен ход на живота, всички проникващи в нашето съзнание процеси на безпределния космос, трябва да служат за подготовката към неизказаното чудо на влизането на нашия дух в живата вечност, изпълнена с любов.

Аз съм. Образът на това дивно Битие, неговото истинско съдържание векове наред е оставало открито едва отчасти. Нито Моисей, нито другите пророци, наследници на Синайското откровение, при цялата си пламенност на вярата, не са възприели цялата дълбочина на излятото върху тях благословение. Те са виждали Бога предимно през призмата на историческите събития. Когато пък духом са се обръщали към Негово Битие в Самото Себе си, тогава са Го съзерцавали в мрака на непостижимостта: „И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог“ (Изх. 20:21).

Цялата статия: Тайната на „Аз съм“