Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Каноничноправни определения и разграничения

Написана от Панайотис Бумис

P BoumisВ правната наука – ако искаме тя действително да бъде право, а не нещо друго – е нужно понятията и техните значения да се употребяват точно и прецизно. Необходимо е точното им разграничаване и отграничаването им, така че да не смесваме и да не объркваме различните предмети. Това се отнася както до правилното, така и до неправилното; както до правото, така и до не-правото. Още повече че нашите прадеди са ни завещали сентенцията: „Изследването на имената е начало на обучението (на мъдростта)“. Разбира се, в случая няма да пристъпваме към подробно и изчерпателно изследване по темата, а ще се задоволим с едно насочващо изложение на някои неизбежни отграничения-определения.

Правилно и законно

Нека да започнем с определянето на самата дума-понятие право. Според общоприетото мнение правото се определя като правилното във всеки случай на междуличностните отношения (между физически или юридически лица). Това е по същество определението за право.

Цялата статия: Каноничноправни определения и разграничения

Не, това не е християнство!

Написана от Маргарита Генчева

Margarita GenchevaЗа тези, които смятат, че за всичко трябва да си мълчим и да се подчиняваме на епископите, ще кажа, че това не е нито смирение, нито православие.

Най-големите разпространители на ереси в историята на Църквата са именно епископите.

Прочетох разсъждението „щом така са решили владиците, значи така е решил Сам Господ“. Искам да попитам хората, които разсъждават по този начин: какво ще кажете за Събора под дъба, който осъжда св. Йоан Златоуст? Щом така са решили епископите там, значи така е решил Господ ли?

Св. Атанасий Велики, който е бил един срещу всички, трябвало ли е да се примири с официалния проариански ракурс на почти цялата Източна църква по онова време? Трябвало ли е да си каже: щом така мислят повечето епископи и императора, значи по-добре да си мълча и да не защитавам Никейското вероизповедание?

Цялата статия: Не, това не е християнство!

Религиозен – християнски – православен

Написана от Георги Минчев

Cover K Rikev BookНяколко думи за книгата на Камен Рикев Защото е на скрито... Християнският светоглед в творчеството на Атанас Далчев

В Полша поезията на Атанас Далчев (1904-1978) е позната и непозната. Позната дотолкова, доколкото негови стихотворения и кратката му проза отдавна са преведени на полски.[1] Непозната, тъй като с едно изключение, не е била предмет на специален интерес от страна на полските критици и историци на литературата.[2]

Житейският път на Далчев и нееднозначните послания, скрити в поезията му, отдавна са се превърнали в обект на противоречиви оценки в българската литературна критика. Бих добавил: оценки, чиято категоричност най-често е следствие от повърхностен прочит на творчеството на поета. Както в междувоенния период, така и в годините на комунизма, че и след това. Атанас Далчев не е бил любимец на критиците – коментатори с различна естетическа и (или) идеологическа нагласа откриват в творчеството му „предметност“, „битовизъм“, „спекулативност“. Метафизичните измерения на стиховете презрително са били наричани „философско-семинарна поезия“; по-рядко тематиката е била определяна като „универсален хуманизъм с религиозни елементи“, „пантеизъм“ или, в най-добрия случай – забулена зад думите „метафизика“.

Монографията на Камен Рикев Защото е на скрито… заема особено място сред гласовете „за“ и „против“ Атанас Далчев. Особено е и мястото на автора в българската и в полската хуманитаристика.

Цялата статия: Религиозен – християнски – православен

Няколко думи за моя чичо

Написана от Никита Кривошеин

Archbishop Basil KrivosheinТрябва да простите на мен – обикновения мирянин, но днес, в деня на паметта на приснопаметния владика, не мога да не кажа няколко думи за него. Господ ми прати щастието да бъда единствения племенник на архиепископ Василий (Кривошеин) и да бъда приласкан от неговата любов и грижа. Не съм богослов и не съм филолог. Мога се опитам само да си спомня каква духовна сила излизаше от неговата личност.

Току-що тук беше прочетено писмо от владика Василий до неговата майка Елена Генадиевна (моя баба), в което той изразява своето безпокойство и огорчение във връзка с възпитанието на своя петгодишен племенник.[1]

В течение на дълго време архиеп. Василий беше за мен някаква абстрактна фигура, позната само по фотографиите, стоящи на нашата камина. Така беше до неговото първо посещение в СССР, след десталинизацията, през 1956 г. По това време благодарение на своята младост и лекомисленост не възприех неговото пристигане като нещо значително и затова заминах да бродя из планините на Кавказ.

Цялата статия: Няколко думи за моя чичо

„Смесени“ бракове

Написана от Прот. Йоан Майендорф

Protopresbyter John and Matushka Marie MeyendorffПродължение от „Условия за брак

Формално погледнато, условието за встъпване в църковен брак е общата вяра, или, с други думи, съвместното обвързване с Православната църква. Лаодикийският (правила 10 и 31) и Картагенският (Правило 21) поместни събори, както и Четвъртият (Правило 14 от Халкидон) и Петошестият (Правило 72) вселенски събори забраняват браковете на православни с неправославни и определят, щото такива бракове – ако са сключени пред гражданските съдии – да бъдат разтрогвани.

Разбира се обаче проблемът тук не е просто формален. Той засяга самата същност на онова, което прави един брак наистина християнски. Несъмнено възможно е двама да се радват на приятелство, да споделят общи интереси, да имат прекрасна съвместимост на характерите, и разбира се, да бъдат „влюбени“ един в друг и без да са членове на една и съща църква. Въпросът е обаче дали всичките тези човешки сходства и влечения могат да бъдат трансформирани и преобразени в реалността на Царството Божие, в случай че двамата не споделят един и същи опит от реалността на това Царство, че не са посветени на едната и съща и единствена по рода си вяра. Възможно ли е те да станат една плът в Христа, без да участват заедно в евхаристийната Плът и Кръв на Христос? Може ли една двойка да споделя тайнството на Брака – което има отношение към съюза между Христос и Църквата – без да участва заедно в тайнството на божествената Литургия?

Цялата статия: „Смесени“ бракове

Самотничеството пред Бога

Написана от Игумен Пьотр (Мешчеринов)

Metr Anthony of SourozhВ памет на Сурожки митрополит Антоний

При осмислянето на съвременните проблеми на църковния живот, при опитите за разрешаване на тези проблеми обикновено се предлагат два изхода – евхаристийност и общинност. Наистина, вън от църковната общност, без постоянно съотнасяне на себе си с явявания в Евхаристията Христос, без съединяването с Него на общината – в тайнството на причастяването, Църквата е невъзможна. Само че многото, и съвсем правилни, мисли върху евхаристийността и общинността нямат, за съжаление, онова свое изразяване във всекидневния църковен живот, което на нас би ни се искало. В самото това практическо реализиране на евхаристийността и общинността е налице нещо, което ни заставя да се замислим.

Ще приведа примери.

Цялата статия: Самотничеството пред Бога

Редакционни

Наши партньори

Християнство и култура

HK 189Ставроф. ик. Константин Галериу
Слово на Кръстопоклонна неделя

Прот. Павел Събев
Новият Завет: история, памет, разказ, идентичност

Ик. Теодор Стойчев
Небесният образ на Яков: метафора или реалност

Борис Зайцев
Бердяев

Полезни връзки

 

Препоръчваме