Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Следи от стъпки по един изминат път

Написана от Нюйоркски митр. Андрей (Петков)

Metr AndreyВ Московската духовна академия

Московската духовна академия не е в гр. Москва. Тя е в Сергиевския посад, доста далече от Москва. Намира се в сградата на Великата Троицко-Сергиева Лавра, в която се намират св. мощи на преподобния отец Сергий Радонежский чудотворец. Московската духовна академия бе удостоена с привилегията да се нарича Императорска духовна академия. Както професорското тяло, така и вътрешният духовен живот в нея всякога се е славил със своето изключително духовно мистично религиозно направление и научен авторитет. Студентите живееха при пълен и много добре уреден пансион. Те бяха разпределени по четири или пет студенти в хубави обширни занимателни стаи, в които всеки студент си имаше отделна писалищна маса и етажерка за книгите си. В хазайствено-стопанско отношение пансионският ни живот беше в образцово състояние. В нашата занимателна стая ние бяхме пет души студенти. Живеехме сговорчиво, като братя. Всички бяха мили и добри младежи.

Няколко дни след започването на учебните занятия в Академията от България дойде един младеж – Димитър Витанов Дюлгеров.[1] Той дойде като стипендиант на Българския Светия синод. В духовната семинария той беше голям фаворит на ректора. За него ще кажа кое-що по-нататък.

Нашите професори се отличаваха с голяма всесветска и богословска научна известност. Ректорът на Академията, преосвещений Теодор Волоколамский, беше архиерей, отличаващ се със своя строг монашески аскетически живот.

При Академията имахме хубава църква, в която редовно се извършваха божествени църковни служби. Също така имахме много голяма и богата библиотека, образцово заведена болница.

Както казах, всички наши професори се ползваха с известност на големи учени… За тях би могло да се каже много нещо и то хубаво. Но аз по-нататък искам да кажа повече нещо за нашия професор по история на философията – отец Павел Флоренски.

Цялата статия: Следи от стъпки по един изминат път

Весеготите и Католическата църква през първата половина на 5 век

Написана от Георги Е. Захаров

G E Zacharov4 и 5 в. са преломен период в историята на Европа. Тази епоха се характеризира с кризата на най-голямата тогава държава, Римската империя, и падането на нейната Западна част, съпроводено от образуването в Западна Европа на принципно нови форми на политическа и на етническа организация – „варварските държави”. Тяхното създаване е свързано с миграцията на редица германски племена на територията на Римската империя. Преселването на германците на римска територия и обръщането им в християнството водят до това, че в този период започва да се изтрива границата между античния и варварския свят и в процеса на сложния „диалог” помежду им се формира ранносредновековната култура. На историята на един от аспектите на този своеобразен „диалог”, а именно – развитието на взаимоотношенията на весеготите и Католическата църква, е посветена и настоящата статия.[1]

Следва да подчертаем, че посоченият аспект отдавна привлича вниманието на изследователите, но е разглеждан основно в контекста на еволюцията на отношенията между весеготите и Римската империя. В тази статия се опитваме да установим в каква степен еволюцията на готската богословска традиция и готската църковна организация е повлияла на развитието на отношенията между весеготите с Католическата църква.

Както е известно, преселването на весеготите в границите на Западната Римска империя се превръща в истинска катастрофа за античния свят, като завладяването и разграбването на древната столица Рим от Аларих през 410 г. е било страховит удар за римското имперско съзнание. Това събитие е изисквало философско и богословско осмисляне и затова превземането на Рим от весеготите става импулс за създаването на две от най-значимите историософски съчинения на латинската християнска мисъл – De civitate Dei на бл. Августин и Historia adversus paganos на Павел Орозий.[2]

Цялата статия: Весеготите и Католическата църква през първата половина на 5 век

Смисълът на богословието и отговорността на православния богослов в наши дни

Написана от Константинос Скутерис

K SkouterisВ началото на своето изказване бих искал да отбележа каква голяма чест за мен е решението на Научния Съвет на прочутата Московска духовна академия да ми присъди степента доктор на богословието honoris causa. Не намирам думи, за да изразя своята признателност и благодарност. Тази толкова голяма чест ми възлага отговорност пред нашата обща Майка – Православната църква и дълг пред нашето общо служение, пред нашата обща православна богословска мисия.

В такъв важен момент от моя академичен живот бих искал да си спомним за трима велики руски богослови, които имах честта да познавам и които по своя начин на мислене и преди всичко със своята привързаност към православната традиция повлияха дълбоко на формирането на моето богословско съзнание.

Първият от тях е блаженопаметният Брюкселски архиеп. Василий (Кривошеин), дълбок познавач на богословието на св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Паламà. За мен наистина беше благословение да мога да си сътруднича с него в продължение на дълги години, както и да взема участие в появата на гръцки език на неговия труд В светлината на Христос, който бе преведен от моята съпруга.

Вторият е приснопаметният Леонид Успенски. Богослов и велик иконописец, вярно чедо на Руската православна църква, той живя като монах в света, в чужда нему среда, която не само не успя да внесе светското начало в неговия начин на мислене и живот, но напротив – укрепи го духовно. Щастлив съм, че не само го познавах, но и бях свързан с него с връзките на дългогодишна дружба. Когато Руската православна църква насрочи по повод празнуването на 1000 години от приемането на християнството в тази благословена страна да се проведе международна научна конференция в Санкт Петербург, имах щастието да представя там кратък доклад на тема „Светоотеческите основи на богословието на Леонид Успенски”. Изследването със заглавие “The Patristic Foundation of the Theology of Leonid Ouspensky” беше публикувано в сборника Icons: Windows on Eternity.

Третият е прочутият богослов отец Георги Флоровски. Пазя спомена за неговото благородство и дружелюбие, макар че успях да го срещна само веднъж в живота си. За мен бе голяма чест възможността да изнеса през 1985 г. доклад в Ню Йорк в рамките на ежегодната среща на Православното богословско общество на Америка и да прочета ежегодната „Лекция, посветена на паметта на отец Георги Флоровски” (Father George Florovsky Memorial Lecture), която бе публикувана през 1985 г. в сп. The Greek Orthodox Theological Review.

Цялата статия: Смисълът на богословието и отговорността на православния богослов в наши дни

„Зная един човек в Христа…” 12

Написана от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

elder sophrony saharovБогослов и пастир

1977 г.

През 1977 г. не можах да посетя манастира, но въпреки това поддържах редовна връзка с братството и особено с отец Захария. През лятото, все още намирайки се под силните впечатления от службите с Иисусовата молитва в Есекс, обиколих много от манастирите, скитовете и килиите в Атонската пустиня, като разпитвах мнозина от монасите за силата и действието на молитвата. По онова време вече бях преминал практическите уроци в манастира в Есекс.

С тези впечатления и спомени, пристигнах на Света гора с различно съзнание и с желанието да опозная живота на Атон в неговата дълбочина – там, където бе тайното биене на сърцето, молитвата Господи Иисусе Христе, помилуй ме. Това ми посещение на Атон бе действително благословение. Срещнах много отци, разпитвах ги за молитвата, за сърцето, за ума, за съзерцаването на Бога, за богопознанието и т. н. Чувствах, че над мен обилно се изливаше духовното благословение. Слушах словото Божие от духовния опит на старците, разбирах как се е създавал патерикът от отговорите, които старците в пустинята са давали на поклонниците. Тази година посетих Света гора три пъти след Пасха: през Светлата седмица, през юни и на Рождество Христово.

Светлата седмица

Първия път посетих Света гора в Светлата седмица, защото горях от желание да посетя местата, където са живели св. Силуан и старецът Софроний. Отначало посетих руския манастир „Св. Пантелеймон”. За живота на св. Силуан бях прочел в книгата на стареца Софроний и бях слушал много за него в манастира в Есекс. Когато посетих благоговейно манастирския съборен храм, където се бяха молили и служили бдения тези двама благословени старци, преминах с молитва по пътя от пристанището до мелницата, където е вървял, изпълнен с покаяние и любов Божия, св. Силуан, носейки чувалите с брашно; посетих и храма „Св. пророк Илия”, където е иконата на Христос и където, отдясно на царските двери, св. Силуан е съзерцавал живия Бог. Постоях и в манастирската трапеза, където св. Силуан повторно бил посетен от Божията благодат, когато прислужвал на братята. В храма „Покров Богородичен” се поклоних на пазената там глава на св. Силуан. Въобще, с благоговение обходих целия манастир.

Цялата статия: „Зная един човек в Христа…” 12

Писма до Балфур

Написана от Архим. Софроний (Сахаров)

safroniy saharovПредисловие

Този материал представлява тематичен подбор на писмата на отец Софроний от времето на пребиваването му на Атон. Адресирани са до англичанина Дейвид Балфур, приел православието, а сетне и монашеския постриг, с името Димитриос, и свещен сан (който впоследствие сваля от себе си и преминава на дипломатическа служба). Животът на Д. Балфур е изпълнен с противоречия, за които и до днес споровете в църковните кръгове в Англия и Гърция не престават. Понастоящем се подготвя пълно издание на преписката на о. Софроний с Д. Балфур, която ще бъде отпечатана в книга, озаглавена Подвигът на богопознанието. Писма от Атон. Подготовката ѝ за публикуване е на йерод. Николай (Сахаров).[1]

За едната Църква

Понастоящем значителна част от християнския свят клони към приемането на една от най-опасните ереси, която се състои в това, че в нашето време уж нямало нито една църква, която да е съхранила в пълнота истината на Христовото учение, която да притежава в пълнота познаването на тайната на светия благодатен християнски живот в нравствено-аскетично отношение, че многото църкви, именуващи се Христови, имат равна благодат и затова трябва да има съединяване на църквите на основата на някаква обща за всички тях програма.

Един от най-честите въпроси, с които се налага да се сблъскваме е за това, кой се спасява и кой – не. Обикновено тези хора мислят, че се спасява не само православният (съгласно учението на Православната църква) или не само римокатоликът (според това на Римокатолическата църква), но и всички въобще добродетелни хора, които вярват в Христос. От протестантите това мнение е преминало и към вярващи от други църкви – към това мнение се придържат и мнозина от православните. Някои смятат, че на нито една от съществуващите днес църкви не трябва да се признава пълнота на познанието и на благодатта, защото всяка от тях в една или друга мяра се е отклонила от истината; че те (тези мъдреци) едва сега „в края на вековете” са достигнали до духа на Христовото учение в пълнота, а досега, в течение на толкова много векове, целият християнски свят се бил заблуждавал; че сега е дошло времето да се съединят всички разпокъсани части от едната, съборна и апостолска Църква, която във всяко едно отношение ще пребивава в истината, ако при това съединение бъде прието само онова, което е общото за всички църкви. Други пък, – което е още по-лошо от първото, – имат в сърцата си помисли за някакво особено високо мистично свръхцърковно разбиране за християнската религия, което… за всичко това обаче няма да говоря.

Цялата статия: Писма до Балфур

Първенство по чест или авторитет на свидетелството?

Написана от Свещ. Филип Парфьонов

Fr Filip ParfenovЕклисиологията е била и остава една от най-спорните области в съвременното богословие. Казвайки „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят” (Мат. 16:18), Христос не дава никакви разработки на бъдещото устройство на Църквата, никакви модели за управление в нея. Така че разномислията в тази област са очевидни и са неизбежни. В същото време неправилното църковно устройство може да доведе до всеобщо разстройство на духовния живот, засягащо цели страни и народи. Нима обаче не съществуват очевидни критерии за тази правилност или неправилност? Един такъв – твърде общ, но все пак много важен критерий – е: „Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: [а] който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Марк 10:42-45).

От църковната история обаче на нас е известно именно съперничеството: между Константинопол и Рим, между Константинопол и Александрия, и в хода на тази борба Константинопол се е домогвал до първенство в християнския свят в не по-малка степен, отколкото Рим. Идеята за световна, вселенска Църква, начело с един център – особено близка до онова, което се е установило през Средновековието в Рим – се появява съвсем отчетливо дори и в отслабващата тогава Византийска империя: „Защото, тъй като Бог е поставил наша мерност предстоятел на всички, по цялата вселена пръснати християни, за да бъда попечител и пазител на техните души, всичко зависи от мен като общ отец и учител… Аз съм всеобщ съдия на вселената – към мене прибягва уязвеният християнин и получава удовлетворение”. Тези думи, които не са на Римския папа, а на Вселенския патриарх, са приведени като пример от прот. Николай Афанасиев – един от крупните православни специалисти по църковна история и литургика.[1] Да си спомним още и че Александрийският патриарх, в официалния си титул, и до днес се зове „тринадесети апостол” и „съдия на вселената”. Понастоящем, безусловно, това са само почти нищо не означаващи фигури на речта, но в определени, отдалечени от нас времена те съвсем не са се възприемали като такива – нито в Александрия, нито в Константинопол.

Цялата статия: Първенство по чест или авторитет на свидетелството?

Наши партньори

Комунитас

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме